Сълзите на Венера

Когато се разплаче любовта,
от твоята коса така красива
отронва се като сълза
една усмивка закачлива.

Когато се разплаче любовта,
запяват птици в небесата
Над мене свети огнена звезда,
а Бог ме защитава на земята.

Когато се разплаче любовта,
сълзите, кехлибарени мъниста,
блестят, искрят във капчици роса,
преливат в цветове лъчисти.

Когато се усмихне любовта
е пролет, чиста, светла пролет
Искрят усмивки в кръшната лоза,
извиват се, танцуват в полет.

Когато се разплаче любовта,
аз пак ще следвам своята пътека
И както всяка нейна идваща сълза
ще нося чувства, скърби и утеха.

© Serenity Anderson, All Rights Reserved


Рецензии