Светлана Йонкова. Кровать

Светлана Йонкова ЛЕГЛО.  http://stihi.ru/2023/02/28/54
 
Леглото, в което заспивам, е тъжно море –
по-тъжно дори от сълзите, с които го мокря.
Потъвам във него – и чайка съня ми гребе.
Оглеждам се в него – и моята сянка е вопъл.

Връхлитат ме сини мечти като бесни вълни
и аз в глъбините на своите сънища плувам.
Прибоят на песен желана в съня ми звъни.
И как ме прегръщат вълните – до болка сънувам!

В стената се блъскам – а тя е подводна скала.
Будилникът стряска съня като зъб на акула!
Въже водораслово тегли към бездна съня,
а моята жажда за обич го къса и плува.

Светлана Йонкова. КРОВАТЬ. Перевод с болгарского языка на русский - Нина Цурикова

Кровать, на которой я сплю - это море тоски,
печальней нет слёз, что на ней проливала в мученье.
В него погружусь я  - и чайкой слетаются сны.
В него я всмотрюсь - вижу тени своей отраженье.

И синие сны бросят в волны меня, словно в шторм,
и я на волнах этих снов в глубину уплываю.
Желанною песней прибоя во сне слышу звон.
До боли чтоб волны сжимали в объятьях - желаю.

Ударилась в стену - подводная снится скала.
Будильник трещит и пугает, как зубом акула.
И тянет верёвка растений меня в бездну сна,
Рассыпалась жажда любви, уплыла, утонула.