Пётр Пенчев. Моё село. Перевод с болгарского

Петър Пенчев
МОЕТО СЕЛО

Нощта като ранена черна птица
бавно ляга върху покривните плочи.
Изчезват плевнята и старата черница
и само ручеят там някъде клокочи.

Заспа и къщата в уютната си люлка –
долчинка мека сред Балканските баири.
Пригонва вятърът рой мигащи светулки
и за хоро чевръсто над харманата ги събира.

Безбрежно влюбен в първата си булка,
щурец неистово и задушевно свири.
И аз заспах под горските милувки,
защото в мене тихо болката умира.


Петър Пенчев
МОЁ СЕЛО (перевод с болгарского языка на русский язык: Елена Зернова)

Ночь, как раненая чёрная птица,
Опустилась на покатые крыши.
Двор во тьме и крыш черепица,
И шелковица… Ручей только слышно.

Дом уснул, как в колыбели уютной,
Среди гор Балканских, в малой лощине.
Светлячки летели с ветром попутным,
Танцевали роем над луговиной.

И сверчок влюблённый пел для невесты –
Пел неистово в порыве душевном.
И уснул я под мелодии леса.
Да и боль моя ушла постепенно.