Висит

       Юлия Донева
                СПОМЕНЪТ В СЪРЦЕТО МИ СЪБУДЕН

                Виси над мене сводът - тъмен, свъсен...
                Сама, във час следобеден и късен,
                вървя по път забравен и безлюден,
                а споменът в сърцето ми събуден
                ме връща в дни на нежност.
                Душата ми се гърчи... Безнадеждно
                отекват стъпките ми в тишината.
                Потръпвам - от студа, от самотата...
                Вървя… опитвам да не мисля,
                но болката във мен отново писва.
                (Свободный перевод с болгарского)
                Е. Поздняковой.

Висит надо мной свод высокий и тёмный,
Сама я почти в этот час вероломна,
Ты вырви меня из тоски, в ней безлюдно
И вспомни, как нежность была безрассудна.
В душе моей горечь. Всё так безнадёжно!
Блуждаем вдвоём в тишине. Невозможно,
Идти нам с тобою по тропам студёным
И чувства, не спрячешь под голою кроной.
Всё вырви, что чуждо молитвам и мыслям,
А что говорил мне, однажды осмыслю.