Перевод моего рассказа на болгарский язык

Вятърът безмилостно откъсна листатперверл а и те, като искри на фойерверки, полетяха красиво отстрани.
Алексей вървеше по улицата, която беше изцяло покрита с жълти и алени листа.
Той си помисли: още една седмица и по клоните ще останат много малко листа.
Колко жалко!
Една жена мина покрай него и се усмихна. Той се усмихна назад.
Тогава някой друг му се усмихна.
- Днес вероятно е Ден на усмивка!- помисли си той.
- Чичо, имаш червен лист на шапката си! - изпръска ученик от вечерното училище.
Той докосна шапката си с ръка. В ръката имаше алено кленово листо със зелени жилки. Това е чудо! - помисли си той.
Никога не се е случвало!
И това наистина беше добър знак: на следващата сутрин той получи прекрасно писмо,което вече не се надяваше да получи.
Жена,с която той се познаваше от много дълго време, пише, но след това вятърът на промяната отнесе листата на чувствата: златни и червени със зелени вени...
И защото тя си спомни за него, той беше по-щастлив от всякога.
06.10.16
Снимка от Интернет.