Emil Dimitrov. Само един живот

          Эмил Димитров. Только одна жизнь. (Одной жизни недостаточно)

Брожу один в ночи, грущу один в ночи,    .    .    .    Пътувам аз в нощта, тъгувам сам в нощта,
Горит звезда в груди, жаждет добра.    .    .    .    .    а крие мойта гръд малка звезда.
Для солнца и воды, для птицы и травы     .    .    .    За огън и вода, за птица и трева,
Найду заветные любви слова.    .    .    .    .    .    .    за всичко имам аз нежни слова.

Жизни одной на всё – нет, недостаточно,    .    .    .    Само един живот не е достатъчен,
чтобы творить добро, а зло прощать.    .    .    .    .     за да обикна аз и да простя.
Жизни одной на всё – нет, недостаточно,    .    .    .    Само един живот не е достатъчен,
чтоб с песней и с тобой долго шагать.    .    .    .    .    за да живея с теб и с песента.

Слава и власть – мираж,    .    .    .    .    .    .    .    Не търся горда власт,
Главное – честно спеть.    .    .    .    .    .    .    .    а търся свестен час,
Голос – лёгкий багаж,    .    .    .    .    .    .    .    .    раздавам своя глас
Надо раздать, надо успеть.    .    .    .    .    .    .    само това, само това.   

Жизни одной на всё – нет, недостаточно,    .    .    .    Само един живот не е достатъчен,
чтобы творить добро, а зло прощать.    .    .    .    .     за да обикна аз и да простя.
Жизни одной на всё – нет, недостаточно,    .    .    .    Само един живот не е достатъчен,
чтоб с песней и с тобой долго шагать.    .    .    .    .    за да живея с теб и с песента.

Жизни одной на всё – нет, недостаточно,    .    .    .    Само един живот не е достатъчен,
чтобы творить добро, а зло прощать.    .    .    .    .     за да обикна аз и да простя.
Жизни одной на всё – нет, недостаточно,    .    .    .    Само един живот не е достатъчен,
чтоб с песней и с тобой долго шагать.    .    .    .    .    за да живея с теб и с песента.


Рецензии