Аутодафе-Денят-Гаврош-в природата и сред хората

АУТОДАФЕ (орисията) на ДЕНЯТ (Гаврош)- в природата и сред хората (селяни и  граждани)

(Откров.....)
Автор - Величка Николова - Литатру1

Пристигна, пристигна днес топлият юли.
Надипли на бали узряло жито.
А там във селата – ухае на дюли,
със цветност по- златна от лунно злато.

Във гьола не стихва концертът от жаби.
Приглася им местният стар дангалак
Подготвят си хурките старите баби,
а дядовци дялкат чекръци до мрак.

Народът ни щъка наляво, надясно…
И двете посоки са с хлъзгав терен.
Която да хване, за него е ясно –
отново ще бъде измамен, вмерзен!
Пък вечер щом лунният сърп се покаже –
*денят ни (Гаврош) вече ляга да спи,
но първо си сваля цървулите, даже
ги чисти от гадните тежки злини.

Сънува Гаврошът, сънува пиано,
подскачащи ноти, танцуващи с Лист.
Сънува и стихче с омая заляно
и хора щастливи, и с поглед лъчист.

*Денят заран вечно се мръщи глупешки.
Запалва цигара, но няма кафе. . .
И тръгва прегърбен, с товара човешки
към своето тежко аутодафе.

 
*Денят = наименовала съм го Гаврош! *Денят е ден и за селяни и за граждани.
         И тъй като днес много селяни станаха граждани, съм го обула с цървули,       защото и едните, и другите са много, много отрудени... )
Литатру

© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени