Фестиваль 1 июня - Mixed -Генка Богданова

Сегодня в первый день лета, День защиты детей, а на нашем Международном фестивале творчества Я-Лореляй начало новой номинации - Mixed! Именно в этой номинации мы собрали самых многогранных на наш взгляд участников, которые проявили себя в 3-х и более номинациях сразу.
И открывает эту 4-х дневную номинацию наша гостья из Болгарии, Посол Мира, автор не только сказок для детей, рассказов и великолепных стихов, но и автор, режиссер и драматург пьес для детей и взрослых - Генка Богданова.

Вот несколько слов из её большой творческой биографии:
Болгарский писатель и преводчик. Родилась 22.06.1950 года
Член: Союза болгарских писателей ; Интернационального союза писателей и Союза професиональных литераторов РФ – район Самара
* Руководитель два литературно- творческого клуба
* Автор 31 книг : лирика, басни, сатирические и юмористические стихотворения, рифмованные сказки и рассказы для детей и взрослых читателей; 1 электронная книга с хайку – поэзией и 6 электронные книги с поэтическими переводами.
* Имеет 60 международных и 51 национальных литературных премий в Русия, Беларус, Украйна, Франция, Сърбия, Македония и Болгарии.
* У автора Генки Богдановой  есть более 600 литературные произведения в национальных и зарубежных печатных изданиях .
* Тысячи ее стихов и рассказов, опубликованных русскими сайтами Стихи.ру и Проза ру  и включены в более, чем  40 альманахов в России, Македонии, Турции, Украине и Франции.
* У поэтессы Генки Богдановой есть более 3000 стихотворений, рассказов, сказок, эссе в национальных и зарубежных печатных изданиях и интернет-сайтах для личного творчества.
В ее много текстах песенная музыка написана в Болгарии и России
* Ее стихи и рассказы переведены на русский, английский, французский, македонский, турецкий, украинский, испанский, сербский, польский и португальский языки и на эсперанто.

На фестиваль Генка прислала нам несколько произведений.
начнём с её стихотворения, которое расскрывает суть автора - Я болгарка

АЗ СЪМ БЪЛГАРКА
Автор Генка Богданова

Аз не съм тихата, кротка женица,
за еснафи мъже - идеал.
Не съм ангел, ни модна кралица,
поставена на пиедестал.

Аз съм българка, смела и горда,
оцеляла по трудния път
върху коня с прабългарска орда,
покорила с тях райския кът.

Аз съм българка – силна и смела.
В мир и в битки с мъжете вървях.
На живота юздите  съм здраво поела,
не прощавам предателство, грях.

С мъже отбивах набезите вражи
и огнища разпалвах за тях.
Бдяха те над мен като стражи,
а наравно с тях меча въртях.

В топли юрти, на простичко ложе,
раждах българи, песни им пях.
Шиех дрехи от овчите кожи
и обличах аз войните с тях.

Да ги топлят в студените зими,
да ги пазят и в труд, и във бран.
А всяка победа  те с моето име
са кръщавали винаги, знам.

Аз съм сигурен пристан, утеха,
и за раните мъжки – балсам.
Сила и мъдрост от мене те взеха
и готова съм още да дам.

Аз съм българка – майка и жрица.
Аз съм нежност и песен, и зов.
Душата ми – волна политнала птица,
сърцето ми – чаша, пълна с любов!


Я БОЛГАРКА
 (Перевела с болгарского  Алексеева Светлана Вячеславовна, Корпускула Света)

Я не тихая, кроткая дева,
Безответный мужчин идеал.
Я не ангел, не мод королева,
Помещённая на пьедестал.

Я болгарка смелая, гордая,
Уцелела в походах за край
На коне с праболгарской ордою,
Покорившая с ними рай.

Я болгарка, сильна и смела,
И жизнь крепко за вожжи брала,
Не прощала предательств, греха,
В мир и в битвы с мужчинами шла.

С ними отбивала набеги вражьи,
И очаг разжигала для них,
Бдели надо мной они, как стражи,
Мечом владела с ними на равных.

В тёплых юртах и на простом ложе
Рожала болгар, песни им пела.
Одежды шила из овечьей кожи,
И платье мужское с ними надела.

Их согревала в студёные зимы,
Поддерживала в труде и в брани.
Каждая победа - с моим именем,
Крестили они всегда, знаю.

Я - надёжная, верная пристань,
И для раны мужчины бальзам.
Силу, мудрость от меня вобрали,
И готова, что больше отдам.

Аз есмь болгарка — мать и жрица.
Аз есмь нежность  и песня, и зов.
Душа моя — вольная летящая птица,
Сердце моё полная чаша — любовь!


Из прозы небольшой рассказ :

ПРИСАДКАТА , разказ
Автор: Генка Богданова
Превод на руски език: Виолета Божилова
http://proza.ru/2017/01/28/595

Разказът е отличен с Първо място в националния конкурс за разказ, посветен на съвременното българско село през 2012 година  и с Второ място в национален литературен конкурс «Ний всички сме деца на майката земя»-2013 г

   Детето приличаше на малко птиче паднало на земята от топлото гнездо. От два дни стоеше тук в градината – уплашено, мълчаливо, апатично. Бузките му, алени като плодовете на любимата му  ябълка, горяха трескаво. Бистрите му сини очи бяха помръкнали под дългите мокри ресници.
   Весело и жизнерадостно , до вчера то кръжеше като пчеличка сред близките и приятелите си и гласчето му звънеше радостно, щастливо.
А сега се криеше като ранено животинче в голямата овощна градина на дядо си , под сведените до земята от тежестта на узрелите плодове клони на ябълката. Седеше на земята, опряло гръб на любимото дърво, а  сълзите извираха направо от нараненото му малко сърчице и се стичаха по бледото му лице.
   Но те не отмиваха горчилката в сърцето му, не успокояваха душата му. Така  свито, обгърнало с треперещи ръце слабите си коленца, детето приличаше на осланено без време листо паднало в основата на отрупаното със сочни, алени ябълки дърво.
    Тази ябълка отдавна беше пленила сърчицето на момчето. Привличаше го неудържимо не само лете с безценните си сладки плодове. В неговите очи на пролет тя се превръщаше в приказна царица с розово – бяла рокля с вплетени в нея  жужащи златни пчелички.
  Лете лежеше под гъстата й сянка и изумено гледаше как ден, след ден от мъничките зелени плодчета се оформят златисти топчици. Слънцето ги галеше ласкаво и обагряше с нежен руменец, който в края на лятото ставаше рубинено - червен върху узрелите вече ябълки.

А теперь для детей сказка:

ПРИНЦЕСА ЖИЖИ И ПРИНЦ  БЕЛОДРЕШКО
Приказка от Генка Богданова
http://proza.ru/2020/03/16/989

     Някога, много отдавна, когато моята пра-пра-пра-пра баба е била малко момиченце, имало две малки държави, които били в толкова  добри отношения, че нямали дори граници, които да ги разделят.
    Един ден, камбаните в Ливадия забили  празнично и весели глашатаи  разнесли надлъж и нашир новината, че на царя и царицата се е родил наследник. Щастливите родители нарекли първородния си син  Бел. Принцът на Ливадия бил прекрасен. Топлите му черни очи постоянно се усмихвали. Бил красив и още от появяването му на този свят личало, че ще стане снажен и силен момък
     По същото време в съседното царство Мочур народът също празнувал по повод раждането на  наследницата на трона  Жизел. Малката принцеса била най - очаровател-ното създание, което някога се е раждало по тези земи. Момиченцето  имало прекрасна, бяла като сняг и нежна като лебедов пух  кожа. Красивите й зелени очи греели като  два изумруда, а малките й розови устенца приличали на неразцъфнала розичка.
    В този ден се родили и близначета, точно между двете царства. Но единствената, която празнувала в този ден била майка им – вещицата Злобана. От нейните черни магии и страшни проклятия се страхували  хората и в двете държави, затова и двамата царе не я допускали в своите царства, а я прогонили  в неутралната ивица земя, която разделяла двете държави. От този ден черната душа на Злобана не намирала покой. Тя мислела само как да отмъсти на двамата царе и  да  ги скара, за да развали завинаги доброто им приятелство.
   Децата, които родила Злобана били ужасни. И момчето и момичето били по - грозни и по - противни дори и от собствената си майка. И двойно по-лоши от нея. Дребни, прегърбени, кривогледи, злобни и отмъстителни били близнаците на вещицата.
   След този щастлив ден нищо особено не се случило нито в двете царства, нито в дома на Злобана. Хората в съседните, приятелски държави си живеели в мир и разбирателство, владетелите царували спокойно и се радвали на своите единствени деца, които от ден, на ден ставали все по-хубави, мили и разумни.
    Това продължило шестнадесет години, до деня, в който владетелите решили да дадат общ бал, за да отпразнуват  рождените дни на наследниците си и да ги запознаят. Балът щял да се състои в един от  ловните дворци  на  царя на Ливадия, близо, до малкото владение на Злобана.
   Задължително условие  за  поканените гости на  бала, било да пристигнат с маски, които да свалят, когато часовникът отброи  дванадесет удара и възвести, че принцът и принцесата са достигнали онази възраст, когато се прощават с  безгрижното детство и навлизат в прекрасните години на младостта…….

И закончить хочеться весёлой песней на стихи Генки Богдановой, которая уже набрала 39 тысяч просмотров
её можно послушать по ссылке:https://www.youtube.com/watch?v=oSR5IE7B4_8