бг-ру, унгарски, Децата и кучето

ДЕЦАТА И КУЧЕТО
(жертвите на човешкото бездушие)
Автор: Величка Николова - Литатру 1


Вечерта е тъжна, а - дрипава – мъглата.
Луната се спотайва в смълчаното небе.
Под уличната лампа - размърдват се телцата
на дребни силуети – момиче и момче.

Дечицата се свиват, сгушени в тъмата.
Сал лампата ги топли с пунктирани лъчи,
които доразкъсват парцала на мъглата,
съчувствено се взират в детските очи!

Бездушни минувачи, бЕгом преминават.
Никой не поглежда към малките деца,
а само куче слабо, към тях се приближава,
с езика си измива техните лица.

И после тръгва бавно – куцукайки, полека.
Обръща се тревожно, но пак върви напред...
Какво е наумило? Дали постелка мека -
си търси, а децата – седят на буци лед.

Фъртуната бичува и милост не познава.
Децата се усмихват на зимата напук!
Но... в сините очички, прокрадва се... забрава...
И никой не разбира, че вече... не са тук!

Навън вилнее буря. Дере се тъмнината
от огнени езици, гърмящи теглила.
А кучето пристига с твърд комат в устата
и нежно го поставя в детската ръка.

Фъртуната жестока грубо го избутва.
Телцето му се свлича до малките деца.
От там със сетни сили, ръчичките побутва...
Очите му отронват премръзнала сълза!

А зимата се тръшка! Снегът е на талази.
Не спира да изплита дебела пелена,
с ботушите дебели, навсякъде нагази
с бездушие, подобно – човешките дела!


*


ПРЕВОД НА РУСКИ ЕЗИК:
ДЕТИ И СОБАКА
(жертвы человеческого бездушия)
Перевод на русский язык


1.Вечер печален, в клочьях туман застыл,
Луна скрывается в небе, где тишина.
Под уличной лампой, лишившись детских сил,
Мальчик с девчушкой — два хрупких силуэта.

2.Дети прижались друг к другу в темноте,
Лишь лампа греет пунктирами лучей,
Что рвут туман в холодной пустоте
И сострадательно глядят в глаза детей.

3.Прохожие бездушные спешат,
Бегут, не глядя на замерзших чад.
Лишь тощая собака, сделав шаг,
Им лижет лица — как живой очаг.

4.И уходит медленно, хромая по пути,
Оглянется тревожно, но вновь идет вперед…
Что замышляет? Мягкий коврик чтоб найти?
А дети ждут, где превратился в лед весь свет.

5.Метель бичует, милости не зная,
А дети улыбаются зиме назло!
Но в синих глазках память, угасая,
Уходит… Их дыхание унесло.

6.На улице бушует буря, тьма разверзлась,
Огнем плюет под грома тяжкий стук.
Собака тащит черствую краюху хлеба
И нежно опускает в холод детских рук.

7.Метель жестокая её толкает грубо,
И тельце падает у маленьких детей.
Толкает ручки лапой, стиснув зубы…
И катится слеза из преданных очей.

8.Зима бушует, снег заносит раны,
Сплетая саван, белый как стена.
И топчут землю толстые сапоги бурана —
Бездушные, как человеческая вина!


*


ПРЕВОД НА УНГАРСКИ ЕЗИКA
GYERMEKEK ;S A KUTYA
(az emberi lelketlens;g ;ldozatai)


Ford;t;s magyar nyelvre
1.Szomor; az este, a k;d rongyos, rideg,
A hold rejt;zik a n;ma, m;ly ;gen.
Az utcai l;mpa alatt remeg a hideg,
Egy kisl;ny ;s kisfi; ;ll a s;t;tben.

2.A gyermekek b;jnak a s;t;t ;jszak;ban,
Csak a l;mpa meleg;ti ;ket sugar;val,
Mely ;tt;r a s;r; k;d rongyos f;tyl;n,
S gyermeki szem;kbe n;z tiszta b;nat;val.

3.Lelketlen j;r;kel;k futnak sietve,
Senki sem n;z r;juk, a sorsuk ki ;get.
Csak egy sov;ny kutya l;pdel k;zeledve,
S nyelv;vel mossa le k;nnyt;l ;zott arcuk.

4.Majd lassan elindul, s;nt;tva, f;lve,
Agg;dva n;z vissza, de megy csak el;re…
Mit akar? Puha ;gyat keres a t;lben?
M;g a gyermekek fagynak a j;gre d;lve.

5.A h;f;v;s ostoroz, nem ismer kegyelmet,
A gyermekek mosolyognak, a t;llel dacolva!
De a k;k szemekben a f;ny m;r elveszett…
S senki sem tudja, hogy lelk;k el van oldva.

6.Kint tombol a vihar, a s;t;ts;g szakad,
T;zes nyelvek marnak, d;r;g a neh;з ;g.
A kutya sz;raz, kem;ny keny;rrel szalad,
S gyermekk;zbe teszi a h;s;ges rem;nyt.

7.A kegyetlen h;f;v;s durv;n l;ki f;lre,
A kisgyermekek mell; roskad le a teste.
V;gs; erej;vel mancs;t ny;jtja fel;j;k...
Megfagyott k;nnycsepp hull h;s;ges szem;b;l.

8.;s a t;l d;h;ng! A h; hullik hull;mokban,
Nem sz;nik meg sz;ni a vastag leplet,
Vastag csizm;j;val g;zol ;t a m;ltban —
Oly lelketlen;l, mint az emberi tettek!

Сега поетичната форма е напълно запазена и подредена точно така, както трябва да бъде за Вашите книги. (превел - БГИ-Лъч)
*

(Посветено от поета Величка Николова - Литатру на...  всички невинни жертви на хорската жестокост и бездушие!

Стихотворението й „Децата и кучето“ е в книгата „Бурята“ (2017 г.)
и в книгата „Бурята и двата свята“(м. февр. 2026 г.)
заедно с други социални (бг) стихове: „Моят Жребий"-с препратка към Смирненски („Аз, една от народа“ - подзаглавие), „Вълците и биволите"-фундамент, „Ако и Боби ме подхлъзне“-хумор през сълзи, „Затворът“, „Двата свята“, „Крилата приказка“-учи и разтърсва, „Двата свята“-учи и разтърсва и е с препратка към Хр.Смирненски, „Бурята и чергарският катун“, „Палтото на демокрацията“, „Зъби тракат гладът и студът“, „Хорският раздор и новият век“, „   „Бурята и двата свята“, „Едно перо и кучи вой“, „Литатру-Пенелопа-Съвремието и древността“  и много истини за съвремието, които учат и разтърсват...)

 


© Copyright: Величка Николова Литатру1, 2026
Свидетельство о публикации №226051601254