бг-ру, унгарски, Децата и кучето

ДЕЦАТА И КУЧЕТО
(жертвите на човешкото бездушие)
Автор: Величка Николова - Литатру 1


1. Вечерта е тъжна, а - дрипава – мъглата.
Луната се спотайва в смълчаното небе.
Под уличната лампа - размърдват се телцата
на дребни силуети – момиче и момче.

2. Дечицата се свиват, сгушени в тъмата.
Сал лампата ги топли с пунктирани лъчи,
които доразкъсват парцала на мъглата,
съчувствено се взират в детските очи!

3. Бездушни минувачи, бЕгом преминават.
Никой не поглежда към малките деца,
а само куче слабо, към тях се приближава,
с езика си измива техните лица.

4.И после тръгва бавно – куцукайки, полека.
Обръща се тревожно, но пак върви напре...
Какво е наумило? Дали постелка мека -
си търси, а децата – седят на буци лед.

5.Фъртуната бичува и милост не познава.
Децата се усмихват на зимата напук!
Но... в сините очички, прокрадва се... забрава...
И никой не разбира, че вече... не са тук!

6.Навън вилнее буря. Дере се тъмнината
от огнени езици, гърмящи теглила.
А кучето пристига с твърд комат в устата
и нежно го поставя в детската ръка.

7.Фъртуната жестока грубо го избутва.
Телцето му се свлича до малките деца.
От там със сетни сили, ръчичките побутва...
Очите му отронват премръзнала сълза!

8.А зимата се тръшка! Снегът е на талази.
Не спира да изплита дебела пелена,
с ботушите дебели, навсякъде нагази
с бездушие, подобно – човешките дела!


*


ПРЕВОД НА РУСКИ ЕЗИК:
ДЕТИ И СОБАКА
(жертвы человеческого бездушия)
Перевод на русский язык


1.Вечер печален, в клочьях туман застыл,
Луна скрывается в небе, где тишина.
Под уличной лампой, лишившись детских сил,
Мальчик с девчушкой — два хрупких силуэта.

2.Дети прижались друг к другу в темноте,
Лишь лампа греет пунктирами лучей,
Что рвут туман в холодной пустоте
И сострадательно глядят в глаза детей.

3.Прохожие бездушные спешат,
Бегут, не глядя на замерзших чад.
Лишь тощая собака, сделав шаг,
Им лижет лица — как живой очаг.

4.И уходит медленно, хромая по пути,
Оглянется тревожно, но вновь идет вперед…
Что замышляет? Мягкий коврик чтоб найти?
А дети ждут, где превратился в лед весь свет.

5.Метель бичует, милости не зная,
А дети улыбаются зиме назло!
Но в синих глазках память, угасая,
Уходит… Их дыхание унесло.

6.На улице бушует буря, тьма разверзлась,
Огнем плюет под грома тяжкий стук.
Собака тащит черствую краюху хлеба
И нежно опускает в холод детских рук.

7.Метель жестокая её толкает грубо,
И тельце падает у маленьких детей.
Толкает ручки лапой, стиснув зубы…
И катится слеза из преданных очей.

8.Зима бушует, снег заносит раны,
Сплетая саван, белый как стена.
И топчут землю толстые сапоги бурана —
Бездушные, как человеческая вина!


*


ПРЕВОД НА УНГАРСКИ ЕЗИКA
GYERMEKEK ;S A KUTYA
(az emberi lelketlens;g ;ldozatai)


Ford;t;s magyar nyelvre
1.Szomor; az este, a k;d rongyos, rideg,
A hold rejt;zik a n;ma, m;ly ;gen.
Az utcai l;mpa alatt remeg a hideg,
Egy kisl;ny ;s kisfi; ;ll a s;t;tben.

2.A gyermekek b;jnak a s;t;t ;jszak;ban,
Csak a l;mpa meleg;ti ;ket sugar;val,
Mely ;tt;r a s;r; k;d rongyos f;tyl;n,
S gyermeki szem;kbe n;z tiszta b;nat;val.

3.Lelketlen j;r;kel;k futnak sietve,
Senki sem n;z r;juk, a sorsuk ki ;get.
Csak egy sov;ny kutya l;pdel k;zeledve,
S nyelv;vel mossa le k;nnyt;l ;zott arcuk.

4.Majd lassan elindul, s;nt;tva, f;lve,
Agg;dva n;z vissza, de megy csak el;re…
Mit akar? Puha ;gyat keres a t;lben?
M;g a gyermekek fagynak a j;gre d;lve.

5.A h;f;v;s ostoroz, nem ismer kegyelmet,
A gyermekek mosolyognak, a t;llel dacolva!
De a k;k szemekben a f;ny m;r elveszett…
S senki sem tudja, hogy lelk;k el van oldva.

6.Kint tombol a vihar, a s;t;ts;g szakad,
T;zes nyelvek marnak, d;r;g a neh;з ;g.
A kutya sz;raz, kem;ny keny;rrel szalad,
S gyermekk;zbe teszi a h;s;ges rem;nyt.

7.A kegyetlen h;f;v;s durv;n l;ki f;lre,
A kisgyermekek mell; roskad le a teste.
V;gs; erej;vel mancs;t ny;jtja fel;j;k...
Megfagyott k;nnycsepp hull h;s;ges szem;b;l.

8.;s a t;l d;h;ng! A h; hullik hull;mokban,
Nem sz;nik meg sz;ni a vastag leplet,
Vastag csizm;j;val g;zol ;t a m;ltban —
Oly lelketlen;l, mint az emberi tettek!

Сега поетичната форма е напълно запазена и подредена точно така, както трябва да бъде за Вашите книги. (превел - БГИ-Лъч)
*

(Посветено от поета Величка Николова - Литатру на...  всички невинни жертви на хорската жестокост и бездушие!

Стихотворението й „Децата и кучето“ е в книгата „Бурята“ (2017 г.)
и в книгата „Бурята и двата свята“(м. февр. 2026 г.)
заедно с други социални (бг) стихове: „Моят Жребий"-с препратка към Смирненски („Аз, една от народа“ - подзаглавие), „Вълците и биволите"-фундамент, „Ако и Боби ме подхлъзне“-хумор през сълзи, „Затворът“, „Двата свята“, „Крилата приказка“-учи и разтърсва, „Двата свята“-учи и разтърсва и е с препратка към Хр.Смирненски, „Бурята и чергарският катун“, „Палтото на демокрацията“, „Зъби тракат гладът и студът“, „Хорският раздор и новият век“, „   „Бурята и двата свята“, „Едно перо и кучи вой“, „Литатру-Пенелопа-Съвремието и древността“  и много истини за съвремието, които учат и разтърсват...)

 


© Copyright: Величка Николова Литатру1, 2026
Свидетельство о публикации №226051601254