Ех, китаро... нека пеем горчиво, но с глас

20
Китаро, двете пеем без глас
(от книгата „Любов, не умирай от болка по мен“ края на януари и 1февр. 2024)
Автор – Величка Николова – Литатру1


Моята обич бе обич безбрежна,
но когато попадна в тъма,
тя не беше красива и нежна,
ами просто бе гробна мъгла.

Моят стих е белязан от слънце.
Като пее е весел, лъчист.
Но заплаче ли мъничко зрънце -
и той плаче, със тъжни лъчи.

Моята горест е горест двуяка.
Уж копнежна, но все ме мори,
а душата ми морна, но яка,
се преборва, но пак ме гори.

Но защо ли стихът ми сиротен,
вече пее със тъжни искри?
Аз в мъглата съм облак самотен,
а в душата ми преспа се скри.

Ех, китаро, знам, ти ме разбираш,
късаш нежните струни от страст,
но когато любов не намираш,
тихо плачеш и пееш без глас!

А когато и аз не намирам
тихо пеем и двете без глас…

Припев:
Ех, китаро, китаро, китаро,
нека пеем горчиво, но с глас!
Може би горестта ще премине,
нова обич ще дойде при нас.

Може би горестта ще премине,
нова обич ще дойде при нас!

Може би,
може би,
може би...

*
(АР 5 - на 2.2.24 и на 8.3.24 в стихи.ру)
 
  Поетесата Величка Николова е направила книги - легитимни с
взаимни преводи с Алексей Романов в книгата „Едно перо и кучи вой“, в други сборници, както и в сборника „Поетични струни“.
   Този сборник е четириезичен. В него присъстват не само Романов, но и други поети и преводачи,
а именно: Красимир Георгиев, Валентина Полянина, Любов Цай, Просто Сидеров,
Серж Конфон и авторът.