Циганска душа

Velichka Nikolova
5 декември 2025;г.  ·
Споделено с: Публично

Циганска душа
(С любов и носталгия към България - подзаглавие)
Величка Николова -Литатру 1

С чергарите вървя, вървя натам,
където май най- близко е морето.
А танците и песните ни, знам
и ден, и нощ се чуват до небето.
В лутане и търсене на брод
се нижат дни, а също и години.
Омръзна ми чергарския живот,
сезонът на търпението ми мина.
Мечтите ми летяха към чужбина…

Припев:
Ти, мое циганско сърце, душа без срам -
водете ме със устрем и с готовност.
Реших и тръгвам сам- сама. Не знам -
животът ще ме срещне ли любовно?

Ти, моя мила майко, не рони сълзи!
Танцувайте и пейте, катунари…
Щом в мен носталгията пропълзи –
аз ще възпея спомените стари,
и моята гъдулка ще кънти,
и звуците ще режат тишината,
и лунното кълбо ще се върти,
звездите ще танцуват край луната,
и звезден прах към мен ще полети,
ще се търкулне тихо на земята,
и моите сълзи ще изсуши,
но не
носталгията, гнездеща в душата,
но не
носталгията, гнездеща в душата,

*Литатру1

**************************************
*Преводът  от Вик Беляков предстои да бъде вписан на хартиен носител
в триезична книга.


Величка (Литатру)