бг-ру, Бурята, в превод на Людмила Каштанова
БУРЯТА
(епос)
(Войната)
Автор-Величка Николова - Литатру1
(Поемата е преведена от български на руски език
от Людмила Коштанова)
1
Буря иде, страшна буря тича.
Небесата облаците свличат.
Да воюват. Черна пот се стича.
Мълнии земята разсъбличат.
2
Дървесата пламват като факли
и подпалват хора и животни,
блеят в уплах агнетата вакли.
Полумъртвите издават вопли.
3
- Бягайте нагоре, в планината!
Но и там, и там пълзи войната,
както огнен змей и стръвна птица,
не пожалва майки, ни дечица.
4
До подпалено дърво – вълчица.
С воя си небето цепи, пени
за вълчето изгоряло, клето.
А от него – само прах и пепел.
Бурята расте, навред се вмества,
реже пластовете земни, мести…
С огнен боздуган сече и пали
и събужда хилядите хали.
5
Планината се тресе, проклета.
А реките в мрак от прах се давят,
наводняват низини, полета
и от смъртни мъки се избавят.
6.
Черен гарван грачи, чак преграхва:
- Пусто да си, слънце, недоспало.
Я излез войната да премахваш!
Чуй, как вятър вие на умряло.
7
Не излиза слънцето, не свети.
Върл порой се стича от небето.
Гневно се надига и морето.
С девет бала всичко то помете.
8
На земята - възцари се Адът.
Силно стенат живите – ранени…
горко си оплакват таксирата.
И мълчат втрещени мъжурята.
9
За псувните вече не е време -
минало е, дявол да го вземе!
Времето лети и тича, тича…
Като струйка в пясъчен часовник.
10
Пролетта над къщите наднича.
Свободата е любим чаровник,
но жените тъжни песни пеят,
своите любими все жалеят.
*
*
Величка Николова Литатру1
Бурята (Война)
Вольный перевод с болгарского-Людмила Каштанова:
Буря идет, страшной черною птицей летит.
Мрачные тучи на землю с небес надвигает.
От грома орудий земля под ногами дрожит.
Это война! Грязный пот ручейками стекает.
Лес горит, как факел, пламенем объятый,
Людей и всё живое жадно пожирая.
Блеют от страха в овчарне ягнята,
Предсмертные стоны в дыму издавая.
В горы бегите, в горы скорее!
Но и туда, словно «огненный змей»
Вползает война, на пути не жалея
Ни старых, ни женщин, ни малых детей.
Рядом с горящей березой волчица
Воет надрывно, вгоняя в жуткий страх, -
О детеныше скорбит, что превратился
Из игривого волчонка в пыль и прах.
Буря нарастает, неся огромный вред.
Режет землю, слои перемещает,
Горящей булавой сечет и поджигает,
Повсюду гарь, разруха, смерть.
Гром орудий горы сотрясает
От пыли мрак такой, что ничего не видно.
Поля, низины реки наводняют,
Но в них спасенье от войны кровопролитной..
Черные грачи да вороны летают.
Над унылой пустошью полей.
Лучи от солнца сквозь мрак не проникают,
И слышен ветра вой над трупами людей.
Не светит солнце, не алеют зори,
Льется дождь, порой не утихая.
Гневно поднимается и море,
В девять баллов волны поднимая.
Вокруг царит один кромешный ад.
Раненые стонут, но больно и живым.
И мужчины не ругаются, - молчат.
Что ругаться – это в прошлом, черт возьми!
Время бежит, словно струйка в песочных часах,
Вот и весна над землею палимой.
Свобода настала, но грустные песни звучат,
В них жалость и плач по погибшим любимым.
*Превод на „Бурята“ от бълг. на руски - Людмила Каштанова, 2024
********************************************************
(Част от рецензия, написана от поет, до колкото си сромням - през 2025 г):
Невероятной силы потрясающий текст, его воздействие на сознание
сравнится с сильнодействующей молитвой или заклинанием.
Транскрипция оригинала невольно вызывает в памяти образ «Слова
о полку Игореве», как известно, полностью полегшем в битве с врагом...
*
(Благодаря на Людмила Каштанова за отличния превод,
който е направила през 2024г. на поемата ми „Бурята“)
*
ДОЗНАНИЕ ЗА СВЕТА от автора на „Бурята“ - Богданова Величка - Литапру 1:
1).
Българският народ - като цяло, обича съвсем съзнателно руския народ,
по обясними причини - от благодарност и
необясними - славянска сърдечност и дружелюбие.
2).
Българският народ не е „слаб“ народ, а е разумен и силен духом,
и е за мирно съвместно съществуване на всички народи
и обединение на творческите ни сили
във всички сфери: техническа, музикална, литературна...
Черпим пример от Русия в тези си въжделения,
но българският народ, както и всички народи, предпочитаме
дипломацията пред войните.
3)
Някой
Автоматично
Трябва
Обезателно - да не подклажда огъня, а да изпълни въжделението на народите
и майките, които
са загубили синовете си във войните или предстои
да ги загубят. Литатру
*
Тънка свещ тихо гасне пред тъжна икона.
Буря тежка трещи, но зове тишина...
Пенелопа да бях, щях да скоча от трона
и да викна на Бог: Спрете всяка война!
Литатру 1
(Стихотворението „Пенелопа“ от Литатру
е преведено на руски език
от български AI - подобие на Google.)
*
Свидетельство о публикации №226080300974