Е. Евтимов - Когда растут реки, болг

„ПОРАСНАТ ЛИ РЕКИТЕ“ („РЕКИ”)
Евтим Михалушев Евтимов (1933-2016 гг), Болгария
               
Когда растут реки
 
Один вопрос стучит в моём мозгу:
С чем, реки, становясь мощней и шире,
Столкнутся на далёком берегу?
Несут ли вдаль тоску о здешнем мире?

Пускай бы оставались с нами здесь,
Жемчужных слёз истоком без теченья.
Их буковой листвы питает взвесь,
Краса земли родной и вдохновенье.

У той вершины царственной гряды
Простора недостаточно для песен?
Неужто ищут райские сады?
Им край любимый яркий не чудесен?

Мужая, начинают зрелый путь,
Всё дальше убегая от рожденья.
Мне вод реки никак не возвернуть?
Мучителен вопрос, как наважденье.

Тихонько возвращаюсь в дом родной,
Где грусть-печаль и мама у порога.
Исток покинул я, как стал большой,
Как реки, повзрослевшие немного.

25.09.2026  22-46


Оригинал:

Евтим Евтимов
ПОРАСНАТ ЛИ РЕКИТЕ
 
И блъска се един въпрос в ума:
защо реките, станат ли големи,
напускат мълком своята земя,
понесли жал по родни черноземи?
 
Защо не си останат вечно тук,
при извора – една сълзичка бяла,
откърмила ги под листо на бук
и песен, и живот на всяка дала?
 
При тоя връх, сред тези планини
дали за песните им тясно стана,
че търсят непознати ширини
отвъд дърветата, отвъд балкана?
 
И колкото все повече растат,
от своя извор се отдалечават.
Защо е тъй? Стоя на кръстопът
и пак жестокия въпрос задавам.
 
Но върна ли се вкъщи мълчешком,
при майка си, стоя в тъга неясна,
защото аз напуснах своя дом,
като реките също, щом пораснах.