Рецензия на «Притча за молива Братислав Либертус» (Веселина Русинова)

Красиво звучит...

"Животът му беше интересен само на рождения ден във фабриката. Когато той, оглеждайки се, видя милиони моливи същите такива, като него, то в него се просмука подозрение, че и съдбата му ще бъде също така безлика, както и самият той… Надеждата на ярки събития и незабравими впечатления, а най-важното, на смисъл на живота - живееше в него още известно време, докато той безучастно лежеше на рафта на магазина в отдел „Канцеларски стоки”. Но когато човекът, плащайки за молива, за пръв път го подостри, моливът разбра, че е началото на края на живота му… Моливът не можеше да чете. Той не разбираше значението на знаците, които изписваше с него ръката на човека. Той изобщо не разбираше смисъла на онова, което се случваше. Разбираше само едно: че животът му се топи заедно с пълнителя, който в същност е кръвта му. И когато той, най - накрая, свърши, то през последните мигове мислеше само за това, колко глупаво и безсмислено е минал животът му…
И той така и не научи, каква огромна роля изигра в съдбата на цялото човечество, четящо по следата, която той е оставил след себе си… По следата, която той смяташе за толкова безсмислена…"

Перечитываю снова. Очень хорошо изложен язык. Звучит мерно, как колыбельная, которая западает в память, и - крутится...

Спасибо, Веселина!

Братислав Либертус Прозаик   23.04.2013 09:37   •   Заявить о нарушении