Притча за смелия Филиз Част 2, 3, 4, 5, 6

Автор- Братислав Либертус

Смелият Филиз се страхувал! Та той много добре виждал краката, които всеки ден вървели насам натам по асфалта… Филизът все още бил малък , - толкова малък, че още не се виждал от пукнатината, от където той виждал всичко.
И въпреки всичко се стремил натам, към светлината, за да се извиси над асфалта , по който вървели невнимателните човешки нозе, безчувствени заради обувките си, и , освен това, винаги забързани на някъде… Много страшно!

Смелият Филиз и сам разбирал , че изборът му прилича на безумие. Но не искал да отстъпва…
Скоро се съмнало, когато открили, че нежните листенца на Филиза започнали вече да се виждат над повърхността на асфалта. А значи, че днес всеки момент някой можел да го настъпи…

„Е, може би днес ще умра и няма да се мъча…”- обречено помислил Смелият Филиз.
Но днес учудващо никой не го настъпил. Подметките на хорските обувки се стоварвали съвсем наблизо почти цял ден, някой път много много близо!
И всеки път сърчицето на Филиза спирало от страх, а после започвало бясно да бие, та нали опасността била толкова близо!
А подметката… А подметката, сгромолясвайки се, тутакси отлитала, а Филизът си оставал и изглеждало толкова странно, че до сега е жив…
С приближаването на нощта стъпките оредели, а после съвсем стихнали: хората легнали да спят…

Филизът въздъхнал с облекчение:
-Хух, жив съм!
-Рано е да се радваш!- дочуло се изпод асфалта.- Утре непременно ще те стъпчат. Стига един ток и няма да те има! Въпрос на секунди е. Как не са те стъпкали още днес!- мрачно предвещавал Благоразумният Филиз.
Смелият не му отвърнал нищо. А и какво ли би могъл да му каже?...



Перевод: Веселина Русинова

Оригинал:
http://www.proza.ru/2012/10/16/1488