Колело

      Андрей, тригодишно момче с умни кафяви очи, беше не по детински сериозен. Като всяко нормално дете, той си имаше една мечта, но е много реална - триколка . Само че родителите му не много бързаха да я изпълнят.
Но понякога в живота се случват наистина невероятни неща. Един хубав летен ден бабата на негов приятел донесе му стар велосипед на три колела, по-скоро напомнящ не превозно средство, а купчина скрап и каза тържествено :
 - Андрей! Саша вече  ходи на училище и колелото, както можеш да видиш - е твърде малко за него! Ако баща ти ще го поправи, ще можеш още дълго с него да се возиш!
За Андрюшка, който толкова дълго хранеше мисълта за велосипед, бабата на Сашо показа се като добра приказна фея. Бащата на Андрей, внимателно погледна сина си и веднага разбра, какво за него значи този велосипед. Издишайки, той се упъти към своя приятел за заваръчен апарат. Същата вечер велосипеда, който придоби по-солиден вид, чакаше своя нов стопанин. В целия свят нямаше по счастливо човече, отколкото Андрюша! Обаче радостта му, уви, бе преждевременна. Когато Андрей вече се реши да възседне своя железен кон, се появиха Сашо и баба му.
 - Е, и какво? – бабата се усмихна, обаче в разговора побърза да се намеси Сашо: - Бабо! Нека да вземем колелото обратно. Когато ще израсна, той ще ми напомня за детинството ми. Така че, Андрюша, връщай колелото ми.
 - Добре. Вземи го – Андрей се обърна и с чувство за собствено достоинство напусна събралите се. Само у дома, той даде воля на чувствата си. Беше непоносимо болно , и дори повече - тези коварни сълзи! Те разточваха по детските бузи и с това нищо не можеше да се направи. Влязла в стаята майка му всичко разбра.
- Не плачи, детенце. Ни еще ти купим нов велосипед.
 - Не, мамо. Той не ми трябва повече. Не искам вече да виждам нито Сашо, нито баба му. Всичко това е неправилно.
Случаят с колелото стана пръв жесток удар в живота на малкото момченце.
Мина съвсем малко време и на гости при родителите на Андрюша дойде чичо му, който донесе подарък на племеника си – новичка детска кола. Освен че беше голяма и невероятно красива, с нея можеше да се возиш! Разбира се, това събитие не остана незабелязано. Приятелите на Андрей с възхищение разглеждаха това чудо на техниката. Дойде и Сашо. Той без всякакво смущение молеше за автостоп. Андрюша – добра душа – споделяше своята радост с всички наоколо. А пък колелото? Сашо го счупи, падайки с него. Пък и кой сега ще му хрумне за него? Момченцата освояваха новичката кола.
…Летяха годините. Андрюша порасна и вече ходеше на училище. Негов чичо купи дома на бабата на Сашо. Един ден, помагайки на чичо си да се прибира във мансардата, погледа на Андрей се спря върху малкия, мръсен велосипед.
 - Ами здравей, железен кон! Памет от детинствовто на Сашо. Колко се радвам да те видя.
Андрей го ремонтира и го даде на по-малкия си брат.
 - Дръж го. На тебе той наистина е потребен.
Андрей се усмихна, а на душата му стана толкова леко…

Превод на Виталий Райнов