Конни надбягвания

      Стефан дойде на гости при сестра си в началото на пролетта, съвсем неочаквано, но беше добре дошъл за всички. Струваше се, че целият свят се завъртя около един човек. Съгласете се, че не всеки индивид има щастлив характер, позволяващ му със забележителна лекота да създава нови запознанства и да се превърне в душа на всяка компания. Стефан принадлежеше точно към тази рядка категория хора .
      Въпреки това, след като прекара на гости три дни, на нашият герой беше му е домъчняло и той все по-често  си припомняше Русия. Много му се искаше вкъщи. Гавриил Павлович, съпруг на сестра му, високообразован човек, реши да разсее тъгата, копнежа на роднината си:
- Какво има бе, Степане? Нима при нас не ти харесва?
- Какво говориш, Гаврииле, как може? Но аз трябва да си отида ...
- Какво пък толкова, да засадиш зеленчукова градина ли?
- Каква  градина, бе? Ще кажеш ти! Работата няма да избяга, но аз имам по-важно нещо: скоро ще има конни надбягвания! Това е наистина - събитие!
- Какво ти има бе, старче, пристрастен си към конните надбягвания ли? Я разкажи ми за тях и по-подробно!
- Е, щом настояваш, слушай - Степан въздъхна и започна своя разказ.
     - Стана всичко това заради моя благоверна. Нали ги знаеш, тези жени! – Степане бе, Степане! – рече ми тя - някак си стана скучно да живееш, не е интересно. Ние никъде не ходим, никъде не се показваме. Просто ужас! Я измисли нещо!
 Започнах да мисля аз, с какво ли мога моята скъпа да я изненадам? Веднъж една обява ми хвана окото. В нея се съобщаваше, че на следващия ден на хиподрума ще се състоят конни надбягвания, още повече - откритие на сезона. Прибирам се вкъщи и казвам:
- Майко ! Утре ние ще имаме едно културно събитие - и всичко за надбягванията и разправям. Как тя забяга след това, как се зарадва!
Сутринта ние с моята Aня, облечени във пълна униформа, отидохме на хиподрума. Пристигнахме, огледохме се наоколо - няма никой. Седнахме под едно дръвче: на душата ни толкова леко, наоколо е толкова възхитително!
Извадихме от кошницата бяло вино (както ние наричаме ракията), закуската. Виждаме, че недалече от нас се навърта някакъв скучаещ старец. Поканихме го на масата: докато надбягванията не започнаха - ще успеем да се запознаем. Той се оказа подметач, от него научихме че имаме в резерв още един или един и половин часа. Значи, за това време ще можем културно да си отпочинем. За кратко казано: изпихме за запознанството ни, след това - за надбягванията, после още за нещо – сега не си припомням точно… Слънцето започна да припича, ние така се износихме от жега, че не забелязохме как сме заспали на тревата.
Събуждам се – слънцето залязва. Аня редом с мене подхърква във съня си и е така щастлива! Ама че как иначе, в края на краищата нали и се удаде да посети конните надбягвания?! Неволно погледнах на краката и – обувките вече ги нямаше.  – Е, мисля си, вече трябва да си тръгваме за вкъщи. Когато поисках да науча време – на ръката ми часовника също липсваше. Събудихме дядото, а той си похлопва джобовете и кряска – Пенсионните ми откраднаха, копелета.
Стефан завърши разказа си, погледна роднината си и рече:
- А ти ми казваш за хармана! Вкъщи трябва да си ходя, при нас конните надбягвания са скоро!

Превод: Виталий Райнов.