Дамян Дамянов. К себе

Дамян Дамянов

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!..

            ***
Из  Дамяна  Дамянова.

                К  СЕБЕ

Когда  случится  биться  в  адском  пламени
Скрепляя  дух  в  укор  судьбине  злой,
Углями  выстолби,  пылающими  плавнями
Ступени  вверх,  чтоб  вырваться  долой.

Коль  очутился  в  чёрной  безысходности
Квадратной  камеры  откуда  нет  пути,
Обрывки  пут  свяжи, доверься  вервий  прочности
И  первый  шаг  свой  волей  освяти.

Коль  аспид  нОчи  вычернит  всё  лучшее,
Тоской  неверия  убьет  в  глазах  рассвет,
Зажги  звезду,  затепли  непадучую
И  по  лучам  пробейся  в  белый  свет.

Тропа  терниста…  сфинкс  ответа  требует,
Ждёт,  распиная  души  на  кресте…

Теряя  всё,  в  себе  сыщи  на  небо  след,
Молясь  добру,  любви  и  красоте.


Рецензии