Печальные мысли

Вольный перевод стихотворения болгарской поэтессы Юлияны Доневой "Печальные мысли"



Гляжу в окно на зимнюю картину,
  Прохладен и так пасмурен денёк.
Идёт старик,  согнув под ветром спину,
  Печален и подавлен от забот.

Студёный мир до боли неуютен,
  Земля в коросте ледяных борозд.
Старик лицо в свой воротник закутал,
  Но пробирает до костей мороз.

Висят сосульки,  перевёрнуты как свечи,
  И,  кажется,   природа  -  это храм.
А на катке бегут беспечно дети,
  Им дела нет до всяких взрослых драм.
             
Две девочки по льду в коньках летают,
  То падают, то вновь, смеясь, встают.
Старик с печалью и теплом вздыхает,
  Тревоги жить спокойно не дают!




Юлияна Донева

ЖАЛНИ МИСЛИ

През стъклото се взира с поглед унил.
Студ вън земята сковал е.
Глава във яката си старецът свил е
и мисли - “Сняг навалял е…“

От дървото отсреща висулки висят,
като свещи, надолу обърнати.
Две  девойки опитват  да се пързалят,
но падат, през плещи прегърнати.

Еква смехът им. Изправят се бавно
и тръскат снега от палтата си.
„Млади са, всичко за тях е забавно,
не таят грижи в главата си.“

Гледа ги стареца с поглед унил.
Вън студ е земята сковал.
Трепери…. Токът не бе си платил и…
„Ще замръзна…“ – мисли си с жал.







Иллюстрация - Художник Леонид Баранов.