Рецензия на «Падна мигла» (Марина Татарская)
Упала вейка, казалi на шчасце упала, А шчасце не снiцца, Напэуна у начы заблудзiла, И сэрцу не спiцца, без шчасця не можа бiцца, Каханне развiталась, i у ноч улятела птушкай. Сергей Сабадаш 17.12.2019 14:36 Заявить о нарушении
Перейти на страницу произведения |