Притча за Щастието и Детето

Имало едно време на света Щастие. То било малко и безгрижно и обитавало, където желаело, и никой не знаел къде да го срещне и как да го познае.
Но хората чували, че все пак то съществува някъде по света, и че тези, при които идвало, живеели добре, защото много хора го търсели, не знаейки как да го разпознаят, защото всички, които се виждали с него, го описвали различно.
Едни казвали, че то е зелено, други- розово, трети казвали, че е жълто, а четвърти, че въобще е сипаничаво- шарено.
Едни казвали, че е весело, други- че е мълчаливо.
Следователно описанията на щастието се разминавали и всичко го дирели, ала не знаели как да го постигнат.
И ето, че си живяло на света Дете. И то казвало, че да дружи с Щастието и всичко показвало, че наистина Щастието живее с това Дете, защото личицето на Детето сияло.
И хората си мислели: - Ех, да можехме да видим Щастието, но как!?
И помислили: “- Хайде да откраднем Детето и Щастието ще му се притече на помощ и тогава ние ще го хванем."
И така сторили.
Откраднали Детето и го хвърлили в затвора, и го пазели, за да не пропуснат, когато верният приятел- Щастието- дойде да го спасява.
И наистина станало така: Детето плакало, викало приятеля си и Щастието го чуло и дошло при него като Слънчево зайче.
И тези, които пазели Детето, започнали да ловят Щастието. Но нима някой би могъл да хване Слънчево зайче ? То се изплъзва от ръцете и се промушва през тях, така че не може да го хванеш.
Щастието скачало, целувало Детето, и детето се смеело и отново му било хубаво. Ала пазачите чак се уморили, не могли да хванат Щастието.
И го попитали: „ –Я кажи, Щастие, защо става така? Ние също искаме да сме щастливи,- защо бягаш от нас и не идваш?”
И Щастието отвърнало:”- Ами сприятелете се с мен!”
И те го попитали: „- А как да се сприятелим?”
И то отговорили: „- Ами станете Деца и ще идвам при вас и ще ви обичам.”
И хората го попитали: „_ А как да станем деца, като вече сме възрастни?”
И Щастието рекло: „-Търсете себе си и истината  за себе си търсете, и когато я откриете, тогава ще дойда при вас и ще станем приятели.”

Перевод Веселина Русинова

Перевод с украинского http://www.proza.ru/2012/10/16/1579

Оригинал на украинском языке http://www.proza.ru/2012/09/18/722